Водеща новина от Политика

Васил Иванов и безпределността на Битието

"Той разбива измамите на онези, които по криворазбрани етимологични сходства все още са склонни да смесват понятията българин и вулгарен.” Думите за художника Васил Иванов са изречени от ерудита Петър Увалиев по повод негова изложба в Лондон. Време, в което да не рисуваш заводски комини в България, ти гарантира пренебрежението на властта. Съдбата на художника Васил Иванов е тъкмо такава. С "малката" разлика, че той пробива забраните с находчиви действия, които приживе го превръщат в легенда.

Изминали са точно 110 г. от деня, в който се ражда един от най-загадъчните ни творци. Кръглата годишнина е формален повод за колекционера Борис Бекяров, кураторите Иво Милев и Калин Николов да преобразят до неузнаваемост част от Националната художествена галерия. Цели стени са пребоядисани в черно, за да контрастират на съседните бели по начина, по който е създавал своите странни светове Васил Иванов – с бяла креда върху черна хартия и с черна креда върху бяла хартия.

Досега там не е правена толкова нестандартна експозиция. Посетителят сякаш пътува през лабиринт от тесни и просторни, тъмни и ясни полета на въображението, в които над черно-бялата гама се откроява червеният автограф на Васил Иванов. 3D мапинг и кадри от филми за художника, заснети през 60-те от Димитър Грива и от поляка Йежи Волен (с музика на Зигмунд Краузе), превръщат разглеждането в преживяване. Хронологията умишлено липсва. Акцентът е върху т.нар. Космически цикъл, а по-ранните графики и импресионистични пейзажи са в отделни зали. Отдалече виждаме замисления черно-бял профил на Васил Иванов. Немирните коси сякаш подсказват близостта му към Петър Дънов и Алберт Айнщайн. Единствено техните лица украсявали стените на обитаваната от художника барака в квартала на дъновистите "Изгрева". Там, споделяйки идеите им, той търсел „безкрайността на Битието” в мистичните си картини. Там се събирали свободолюбивите ни творци от 50-те и 60-те години на ХХ век. Там се родил т.нар. Космически цикъл, заради който Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство определила българина като създател на направление "Космическа графика". А когато приживе го питали как го е открил, той отвръщал: "Таванът на бараката ми беше нисък. Докато рисувах, забравях и като се изправях, си удрях главата. Толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен".

Днес думите му могат да се приемат и като заблуда. Артистът не можел да се примири със соцпостулатите и намерил мястото си по друг начин. Първата му изложба със странни черно-бели сюжети през 1964-та била забранена часове преди откриването, защото “подражавал на западните абстракционисти”. Година по-късно обаче тя видяла бял свят – на мода в СССР била космическата тема и Васил Иванов прозорливо нарекъл новия си стил „космическа графика”. А когато космонавтът Алексей Леонов видял картините му, възкликнал: "Той е бил там".

Не е бил, разбира се. И сюжетите му всъщност са земни – човешки тела, сгради, храмове, колонади, разруха, танци… Да, фигурите са като извънземни, безполови, но с всяко вглеждане откриваш колко реални са „космическите” сюжети на Васил Иванов. Това бил неговият начин да оцелее. Трудно ѝ било на властта да не го пуска в чужбина, защото приятели артисти разнесли славата му из Европа, но му пречела – в посолството в Берлин например го принудили да обяви, че има температура и няма да присъства на откриването на своя изложба… И така до смъртта му на 4 април 1975-а. Ала днес, до 19 май, всеки може да открие света му в София.

Текстът е публикуван в брой 13/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.


Повече новини прочетете в

Новини от Политика

quot;Демократична Българияquot; иска оставката на Стоян Мавродиев и ми...

Оставка на борда на Българската банка за развитие и на отговорните министри заради „корупционна операция“ за 75 млн. лв. поиска...

Япония дарява на България лекарство което дава ефект при пациенти с ко...

Япония планира да даде безплатно на 20 страни, сред които и България, противогрипното лекарство Авиган (Avigan), известно още като Фавипирав...

Уебинар търси отговори на трудните въпроси за последиците от пандемият...

Как ще изглежда света след края на глобалната криза с разпространението на Covid-19? Какви са предизвикателствата и перспективите през малки...

Airbnb набра $1 млрд. в брой

Airbnb е набрала $1 милиард долара ново финансиране, за да може да компенсира вредите от пандемията от коронавирус, разчитайки на повече пар...

Colliers: Близо половината наематели в моловете са спрели да плащат на...

48% от наемателите в молове и ритейл паркове са преустановили плащането на наеми, режийни разходи и на контрагенти. 51% са пуснали служители...

Paysafe направи платформата Skrill безплатна за малки и средни предпри...

Skrill, водеща платформа за специализирани плащания на Paysafe, предлага своя портфейл и услугата Quick Checkout безплатно за малк...

Радев: Дарението има смисъл когато е навреме и далеч от камерите

Президентът Румен Радев също се включи в разразилата се дискусия относно заплатите на хората от властта. След като вчера депутатите дълго сп...

Как пандемията ще се отрази на търговската сделка между Великобритания...

Великобритания окончателно напусна Европейския съюз на 31 януари, но е в преходен период и има краен срок до края на 2020 г., за да приеме с...