Водеща новина от Политика

Лихвите по новия български дълг вече растат

Цената на заемите, които държавата тегли, видимо нарасна. Това показват данните от Българска народна банка, за пласираните днес държавни ценни книжа. Те са на стойност 200 млн. лв. срок на обслужване пет години, а доходността, която носят на купувачите, е 0.13% годишно. За справка, транш от същата емисия ДЦК, пласирана на 24 февруари, постигна доходност 0.12%, а партида от 13 януари мина при среднопретеглена годишна доходност от -0.11%.

Доходността по Държавните ценни книжа и по облигациите като цяло, се формира като комбинация от предлаганата лихва по тях и цената, по която се пласират. Когато цената е по-висока от номинално поетото задължение, доходността пада, а ако е под номинала, расте.

В случая, средната цена, по която са пласирани всеки 100 лв. от днешната емисия дълг, е 99.42 лв., а срещу тази сума, България е поела задължение от 100 лв., върху които да плаща лихва в размер на 0.01% годишно. През февруари средната цена, по която се пласираха 100 лв. дълг беше 103.72 лв., а през януари 100.58 лв. при същата лихва и срок на погасяване.

Още по-показателен е опитът на пазарите да се възползват. Средната доходност от всички подадени поръчки днес е била 0.24%, през февруари е била 0.14%, а през януари -0.04%.

 

Коефициентът на покритие (сума на поръчаните ДЦК спрямо сумата на предложените) е 1.79, като през февруари беше 1.33, а през януари 2.49. Това означава, че през януари интересът към книжата е бил най-висок и отразява увереността в икономиката. През февруари условията също са били приемливи, но по-малко изгодни, поради което и доходността се е покачила, а коефициентът на покритие е спаднал. Поръчките за днешния аукцион показват, че интересът се е покачил, но в условия на по-висок макроикономически риск и по-висока доходност, търсена от инвеститорите, а държавата  приела да ги удовлетвори.

 

Реално, днешното повишение на доходността е минимално, говори за опит на пазарите да се възползват от неувереността на правителството. Експерти по държавния дълг обвиниха управляващите, че сами допринасят за неблагоприятните резултати с постоянните си оплаквания, че България не е в еврозоната и валутният борд не позволява ефективно да посрещне предизвикателствата на започналата икономическа криза.

"Първо ще се намери решение за еврозоната, за която в България толкова противници се явиха и плашеха хората, и те първи ще се спасят. Тези държави, които нямат валутен борд, но имат печатници за пари, също ще намерят някакво решение. България нито може да печата пари, тъй като е във валутен борд, нито е в еврозоната, е в най-неудобното положение, защото години наред слушаме някой да ни обяснява, че еврозоната е нещо лошо и щели да поскъпнат продуктите." Това каза премиерът Бойко Борисов преди 10 дни, след конферентен разговор с лидерите на другите държави от Европейския съюз.

След това управителят на Българска народна банка посочи като трудност за България (в интервю за Нова Тв.), че няма „кредитор от последна инстанция“.

По време на дебата за актуализация на бюджета миналия петък финансовият министър Владислав Горанов пък заяви: "Първо ще се намери решение за еврозоната, за която в България толкова противници се явиха и плашеха хората, и те първи ще се спасят. Тези държави, които нямат валутен борд, но имат печатници за пари, също ще намерят някакво решение. България нито може да печата пари, тъй като е във валутен борд, нито е в еврозоната, е в най-неудобното положение, защото години наред слушаме някой да ни обяснява, че еврозоната е нещо лошо и щели да поскъпнат продуктите."

Справка показва, че винаги, когато България е теглила аеми от международни финансови пазари, валутният борд е сочен като причина за успешното преминаване през финансовата криза от 2008 г. и последвалата я рецесия.

„Спекулациите на министър-председателя Бойко Борисов, за валутния борд и евентуално участие на България в еврозоната към този момент, само повишават лихвите и това тепърва ще се усеща. Дори и усилията на правителството за присъединяване към валутния съюз да бяха успешни, днес България най-много можеше да е в чакалнята на еврозоната. А този статут не дава достъп до никакво допълнително финансиране, което и сега да не може да получи. За сметка на това, когато държавник се оплаква от рамките на финансовата система, пазарите винаги виждат слабост и наказват държавата му с искания за по-висока лихва“, коментира за „Икономист“ дилър на дългови ценни книжа.


Повече новини прочетете в

Новини от Политика

quot;Демократична Българияquot; иска оставката на Стоян Мавродиев и ми...

Оставка на борда на Българската банка за развитие и на отговорните министри заради „корупционна операция“ за 75 млн. лв. поиска...

Airbnb набра $1 млрд. в брой

Airbnb е набрала $1 милиард долара ново финансиране, за да може да компенсира вредите от пандемията от коронавирус, разчитайки на повече пар...

Уебинар търси отговори на трудните въпроси за последиците от пандемият...

Как ще изглежда света след края на глобалната криза с разпространението на Covid-19? Какви са предизвикателствата и перспективите през малки...

Япония дарява на България лекарство което дава ефект при пациенти с ко...

Япония планира да даде безплатно на 20 страни, сред които и България, противогрипното лекарство Авиган (Avigan), известно още като Фавипирав...

Paysafe направи платформата Skrill безплатна за малки и средни предпри...

Skrill, водеща платформа за специализирани плащания на Paysafe, предлага своя портфейл и услугата Quick Checkout безплатно за малк...

Colliers: Близо половината наематели в моловете са спрели да плащат на...

48% от наемателите в молове и ритейл паркове са преустановили плащането на наеми, режийни разходи и на контрагенти. 51% са пуснали служители...

Радев: Дарението има смисъл когато е навреме и далеч от камерите

Президентът Румен Радев също се включи в разразилата се дискусия относно заплатите на хората от властта. След като вчера депутатите дълго сп...

Как пандемията ще се отрази на търговската сделка между Великобритания...

Великобритания окончателно напусна Европейския съюз на 31 януари, но е в преходен период и има краен срок до края на 2020 г., за да приеме с...